ДЕСТИНАЦИИ ПО СВЕТА

Древната Петра - перлата на пустинята

Ако има нещо на Земята, което всеки човек трябва да види, това е древният град Петра. Петра е обявена за едно от новите чудеса на света и се отличава с грандиозни постройки и уникални природни форми. 

На 6 декември 1985 година Петра е включена в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Загадъчното царство на набатеите

Петра е столицата на загадъчно древно царство на набатеите. Тя е една от най-посещаваните туристически дестинации в световен мащаб. Всеки ден тук се стичат хиляди туристи, с желание да се потопят в атмосферата на все още неизследвания напълно античен град.

Градът продължава да привлича вниманието и на режисьори като естествен декор за големи продукции, каквито бяха "Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход" и "Хиляда и една нощ".

Кралство Йордания

Древният град Петра се намира на територията на днешна Йордания и е най-посещаваната забележителност в Йордания.

Хашемитското кралство Йордания е държава в Близкия изток. На север граничи със Сирия, на североизток - с Ирак, на изток и юг - със Саудитска Арабия, и с Израел и Западния бряг - на запад.

Историята на загадъчното царство

Петра в древността е била столица на царството на арабското племе набатеи. Много от запазените статуи описват техните богове и богини. Набатеите били майстори на камъка. Те изсичали в скалите сградите и дори цяла водоснабдителна система.

Петра се намира в естествено укрепена планинска низина Уади Муса (долината на Моисей), намираща се на източния склон на Уади Араба. В тази долина са се пресичали пътищата към Газа, Бостра и Дамаск, Ейлат и Персийския залив.

Някои руини свидетелстват за египетски поселища край Петра още от 18-ата династия (1550-1292 г. преди Христа).

Според текстове от Стария завет районът на Петра е населен от хоритите, но учените спорят дали самият град е споменат в тази част на Библията.

Според археолозите най-старите находки са от около VI век преди Христа.

По време на древните гърци Петра възприема днешното си име - етимологично произхождащо от гръцката дума за камък.

През 106 година римският управник на Сирия Корнелиус Палма завзема Петра, но градът остава важен център на арабската част на Римската империя.

През 363 година силно земетресение разрушава много сгради и водопреносната мрежа.

След началото на VII век тази част от Римската империя е завладяна от мюсюлманите. До Петра се намира известният като Джабал Харун (Планината на Арон) хълм. По време на първия кръстоносен поход градът е окупиран от Балдуин І от Йерусалимското царство и поселището остава в ръцете на франките до 1189 година.

Какво ще видите в Петра

Древният град Петра е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле.

Пътят минава между червеникави скали в тесен и дълъг проход (повече от километър) под името Ес Сик. Можете да вървите пеша или да наемете файтон.

Накрая на прохода се разкрива величествена гледка!

Първата сграда, която ще се разкрие пред Вас е най-емблематичната в Петра - Съкровищницата на фараона. Фасадата от дялан камък е наистина впечатляваща.

Името на сградата се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата датира от втори век.

След съкровищницата, можете да тръгнете по главната улица с колонади, която е успоредна на речното русло на Вади Муса. Някога от двете страни на главната улица е имало магазини.

Друга впечатляваща сграда, която ще забележите на хълма е Манастирът.

Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана. Тук обичайната украса са ярките цветове и наслояването на пясъчника.

Всичко в Петра е изсечено в необичайно розовите скали - храмовете, гробниците, водните канали и резервоари, баните, култовите съоръжения, обществените сгради, павираните улици и амфитеатърът за 4000 зрители. Именно цветовете на камъка и фантастичните форми на обработването му създават неповторимото очарование и магнетичност на древния град.