ДЕСТИНАЦИИ В БЪЛГАРИЯ

Първата извънградска резиденция на българските владетели - Евксиноград

Приказният Евксиноград е първата извънградска резиденция на българските владетели от последното българско царство. Парка на Евксиноград се простира край брега на морето, само на 8 километра северно от морската ни столица Варна и почти до известния курорт Свети Константин и Елена.

Евксиноград е прочут с великолепния си парк с редки растителни видове, красивия дворец в розово, слънчевия часовник - подарък от кралица Виктория, оранжериите, лозята и красивите сгради, построени в парка.

Името на двореца

Днешното си име дворецът носи от 1893 година, когато княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска преименува резиденцията на Евксиноград - в превод Гостоприемният град.

Първоначално дворецът бил наречен Сандрово - на умалителното име на княз Александър I Батенберг.

Как да стигнете

До Евксиноград можете да стигнете с автобус или кола по пътя от Варна в посока морския курорт Свети Константин и Елена. Дворецът се намира на около 8 километра северно от Варна и почти до Свети Константин и Елена.

Резиденцията Евксиноград е отворена за посетители, но преди да тръгнете е необходимо да се информирате за условията, групи и часове за посещение.

Построяването и историята на Евксиноград

На 16 март 1882 година във Варна Александър I Батенберг  получил като подарък от Гръцката митрополия малкия манастир "Св. Димитър'', построен през 1821 година, и прилежащите му имоти - лозя и скалисти брегове. По-късно, княз Александър разширил имота до съвременната му площ от 80 хектара.

Най-напред е построен дворецът, като постепенно около него се изгражда паркът. Дворецът е наречен Сандрово, по името Сандро, с което Александър І е известен сред близките си. С крайморския дворец са свързани важни събития от историята на България. Именно в Евксиноград на 6 септември 1885 година княз Александър І е подписал Указа за Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След абдикирането на княза, българската държава откупува имението.

Следващият владетел, който допринася за развитието на градините и двореца е Фердинанд I. Когато Фердинанд идва в България, взима резиденцията под наем от държавата. Княз Фердинанд, се занимавал с ботаника и орнитология и оценил възможността да създаде крайморска ботаническа градина. През 1893 година по желание на съпругата му, княгиня Мария-Луиза, името е променено от "Сандрово" на "Евксиноград", като името е вдъхновено от древногръцкото име на Черно море - Понтос Евксинос в превод гостоприемно море. Преводът на Евксиноград е Гостоприемен град.

Дворецът

Модерният дворец и градините му са дело на княз Фердинанд I. Първоначалният проект за главната сграда на двореца Евксиноград е изготвен от австрийския архитект Виктор Румпелмайер във френски шато-стил „Луи XIII“ - фугирана тухлена зидария, висок мансарден покрив с медна обшивка и часовникова кула. Сградата е довършена от швейцарския архитект Херман Майер с участието на арх. Никола Лазаров през 1890-те години и се приема като един от най-изящните примери на архитектурата в България след Освобождението.

Главната сграда е на 3 етажа. На първия са приемните зали, музикална зала и салон за вечеря, на вторият - са били разположени спалните на царското семейство, а третият е бил предназначен за персонала. Оригиналната мебелировка е изработена от махагон и орехово дърво, а огромният и тежък полилей, украсен с царската корона и златни френски лилии, е подарък от Бурбоните.

Паркът, оранжериите, слънчевия часовник

Други забележителности в Евксиноград са парка и оранжериите с над 310 вида растения.

Пред двореца, по пътя към морето е градината с езерото, известно под наименованието „Водни огледала“, със статуя на Нептун с ангелчета (Вижте в Галерията).

В северната част на парка се намират останки от ранно византийска крепост от V-VI в. ограждаща малък нос известен с името Чатал таш. В най-източния край, на самия бряг сред скалите е каменния царски трон.

На тераса, непосредствено до морето, се намира Слънчевият часовник.Той е подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория в знак на признателност за спасяването на английски кораби във Варненския залив.