Държави в Южна Америка
Аржентина, Боливия, Бразилия, Венецуела, Гвиана (Гаяна), Еквадор, Колумбия, Парагвай, Перу, Суринам, Уругвай, Чили.
Аржентина
Аржентина е държава в югоизточната част на Южна Америка, с демократична, републиканска, представителна и федерална форма на управление, официално федерална република. Тя е децентрализирана държава, като от 1994 г. е интегрирана в национална държава с 23 провинции и един автономен град, столицата Буенос Айрес. Всяка една от 24-те автономни единици има своя политика, конституция, знаме и сили за сигурност. Аржентина постига независимост от Испания през 1816 г. и официалният празник на страната се празнува на 9 юли. Президентът се избира на 4 години.
Простира се на площ от 2777 410 km² и граничи с Бразилия на североизток, Парагвай и Боливия на север, Чили на запад, Уругвай на изток и протока Дрейк на юг. Аржентина е осмата по големина държава в света, втората по големина в Латинска Америка и най-голямата испанкоговоряща нация в света. Населението ѝ възлиза на около 42 046 118 души (2009). В религиозно отношение около 92% от населението е съставено от католици. Коренното население е съставено от представители на около 35 индиански племена, основно от групите мапуче, кечуа, тоба, гуарани, уичи, диагита, мокови и хуарпес. Официален език е испанският.
Името Аржентина идва от латински: argentum (сребро, плата на испански език). Туземците дават сребърни подаръци на оцелелите корабокрушенци от експедицията на Хуан Диас де Солис, което дава повод за възникването на легендата на Сребърните планини, широко разпространена сред първите европейски изследователи на Рио де ла Плата (Сребърната река). По асоциация се образува и наименованието на страната – Аржентина.
Бразилия
Федеративна република Бразилия е държава, заемаща централната и източната част на Южна Америка. Със своите 8,51 млн. km² (47 % от територията на континента) и над 190 млн. души страната се нарежда на пето място по площ и по население в света.
На Бразилия се падат между 15 и 20 % от световното биологично разнообразие, включително обширни природногеографски области като Амазония, Атлантическата гора, Пантанал и Серадо. Тя е единствената португалоговоряща страна в Америка и същевременно е една от най-мултикултурните и етнически разнообразни държави в света, резултат от силните миграционни процеси.
От 1500 г., когато е открита от Педро Кабрал до 1822 г. Бразилия е владение на Португалската империя. След като получава независимост, страната е първоначално империя начело с представители на португалската кралска династия Браганса, а от 1889 г. възприема републиканско управление. Днес Бразилия е демократична федерална президентска република, образувана от 26 щата и един федерален окръг.
Седма в света и първа в Латинска Америка по брутен вътрешен продукт, Бразилия днес има силно международно влияние както в регионален, така и в световен мащаб. Тя е една от основателките на Организацията на обединените нации, Г-20, Меркосур, Общността на португалоезичните държави, на Съюза на южноамериканските нации и е една от страните в групата БРИКС. През 2005 г. Бразилия е на 39-та позиция по качество на живот сред страните в света.
Още в началото на колониалната епоха хронисти като Жуау ди Баруш, Висенти ду Салвадор и Перу ди Магаляиш Гандаву свързват произхода на името „Бразилия“ с бразилското дърво (Caesalpinia echinata; на португалски: pau-brasil), от което се произвежда широко използван по това време червен оцветител за платове. По времето на Великите географски открития изследователите често се опитват да запазят в тайна своите открития и в Европа първоначално се говори за Бразилия просто като за неизвестен остров в Атлантическия океан, откъдето се получава ценната суровина – Terra Brasilis.
Жителите на Бразилия се наричат бразилци, brasileiros, като това е утвърдено с първата бразилска конституция от 1824 г. Brasileiro, съвременното наименование на жител на страната, е известно в португалския език още от 1706 г., но първоначално се използва само за търговците на бразилско дърво.
Венецуела
Венецуела или Венесуела е държава в северната част на Южна Америка.
Граничи с Колумбия на запад, Бразилия на юг, Гаяна на изток. Столицата на страната е град Каракас, намиращ се на брега на Карибско море. Бреговата ѝ ивица е с дължина 2800 km и включва множество острови в Карибско море, а на североизток се мие от Атлантическия океан. Карибските острови Тринидад и Тобаго, Гренада, Кюрасао, Бонер, Аруба и Подветрените Антилски острови се намират близо до крайбрежието на Венесуела. Територията на страната обхваща около 916 445 km² с население от около 29,1 млн. души. Венецуела е страна с изключително голямо биологично разнообразие, с хабитати, вариращи от Андите на запад до тропическите гори на Амазонския басейн в южната част, през обширните равнини (лянос) и Карибския бряг в централните части до делтата на река Ориноко в източната част.
Венесуела е колонизирана през 1522 г. от Испания, която преодолява съпротивата на коренното население. Венесуела става първата испанска американска колония, обявила независимост (през 1811 г.), но фактическото установяване на тази независимост не идва преди 1821 г. (първоначално като субект на федерална република Велика Колумбия, и пълна независимост през 1830 г.). През 19 век Венесуела страда от политическа нестабилност и диктатура, и е била доминирана от регионални военни командири през 20 век. За първи път се установява демократично управление от 1945 до 1948 г., и след период на диктатура Венесуела отново става демократична от 1958 г. насам, докато в същото време в повечето страни от Латинска Америка се установяват една или повече военни диктатури. Икономическата криза през 1980 и 1990-те довежда до политическа криза, чиято кулминация са бунтовете в Каракас през 1989 г., два опита за преврат през 1992 г., и импийчмънт на президента Карлос Андрес Перес заради корупция през 1993 г. Сривът в доверието към съществуващите партии през 1998 г. довежда до избирането на бившия военен офицер Уго Чавес, както и началото на „Боливарска революция“, започнала през 1999 г. с учредително събрание за написването на нова конституция.
Венецуела е федерална президентска република, състояща се от 23 щата, столична област (включваща Каракас) и федерални зависими територии (включващи островите около бреговете на страната). Венецуела е сред най-урбанизираните страни в Латинска Америка; по-голямата част от венецуелците живеят в градовете на север, особено в столицата Каракас, която е най-големият град. Венецуела е член-основател на Организацията на обединените нации (1945 г.), Организацията на американските държави (1948 г.), Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) (1960), групата на 15-те (1989), Световната търговска организация (1995 г.), Боливарска алианс за Америка (ALBA) (2004) и на Съюза на южноамериканските нации (UNASUR) (2008). Преди слабо развит износител на селскостопански стоки като кафе и какао, днес Венецуела е водещ производител на петрол. Пресищането на световния пазар с петрол през 1980-те довежда до дългова криза и продължителна икономическа криза, по време на които инфлацията достига връх от 100% през 1996 г. и равнището на бедността се качва до 66% през 1995 г., а нивото на БВП на глава от населението спада до нивата от 1963 г. Петролният бум след 2001 г. увеличава значително държавните приходи и подобрява финансовата ситуация, но ефектите от кризата в края на първото десетилетие на 21 век причиняват нови проблеми на Венецуела.
Човешкото присъствие във Венецуела датира най-вероятно отпреди 15 000 години, като най-ранните свидетелства за това са дървообработващи инструменти и други оръдия на труда, открити по високите тераси на река Педрегал в западна Венецуела. Детайли от ловни пособия, като например върхове на копия от късния Плейстоцен, биват открити след разкопки при серия от археологически обекти, познати като „Хобо“. Според радиовъглеродните изследвания тези пособия датират от 13 000 до 7000 пр. Хр.
Перу
Перу е държава в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Еквадор и Колумбия на север, с Бразилия на изток, с Боливия на югоизток и юг, с Чили на юг и с Тихия океан на запад.
На територията на Перу има богат материал за културна антропология. Там се е зародила и империята на инките.
Република Перу е с площ 1 285 220 кв. km. Столица е гр. Лима (6,4 мил. жители). На 28 юли 1821 г. Хосе де Сан Мартин провъзгласява независимостта на Перу.
Независимо че Перу е държава, разположена на Екватора, в страната преобладават тропичният и екваториалният климат. В екваториалния климатичен пояс има 1 сезон, характерен с много валежи. В тропичния пояс има 2 сезона – зима и лято – и ветровете са тропични.
